Джинджифил

 Произход

Джинджифилът се отглежда в Индия от преди повече от 3 000 години. Той е споменат в съчиненията на Конфуций от преди 500 г. пр. н. е. Римляните и гърците се запознали с него благодарение на арабските търговци. Вероятно римляните са пренесли джинджифила до Великобритания при своите военни походи. И тъй като пренасянето му е лесно, той се разпространил доста бързо. Дори е споменат в Корана като "джинджифилов извор" (който трябва да е едната от сладостите на рая). В немскоговорящите страни джинджифилът е познат от 19 век. През 14 в. джинджифилът е бил втората най-употребявана подправка след черния пипер. Джинджифилът се е прилагал и се прилага и сега при морска болест. Основните страни-износителки са Китай и Индия, но също така и Индонезия, Виетнам, Австралия, Ямайка и Западна Африка.

Ботаника

Джинджифилът принадлежи към семейство Джинджифилови и е родствен на галангал, куркума и кардамон. Той е едва метър високо, многогодишно храстовидно растение, което прилича на тръстика и което се размножава като куркумата чрез разделяне на коренището. Листата са копиевидни, а цветовете - жълто-розови. Хоризонтално в земята се развиват ризомите, които могат да се събират 10 месеца след засаждането – основно на ръка. Като подправка се използват тези ризоми в прясно състояние или изсушените на слънце коренища (не корени), тяхната месеста част е жълта.

Аромат и вкус

Според произхода си, джинджифилът може да има парещ или лютив вкус, ароматичен, пикантен, загряващ и леко горчив, често със свежа лимонова нотка. Неговото съдържание на етерично масло е 1 до 3%.