Ванилия

 Произход

Ванилията произхожда от Мексико и Гватемала. "Царицата на подправките" се смята за най-ценната подправка в света след шафрана, тъй като опрашването на растението се извършва ръчно и обработката й след откъсването е много трудоемка. Още ацтеките са използвали ванилията за подправяне на какао. В началото на 16 век в Испания са донесени първите ванилови шушулки и са били използвани предимно в шоколадовите напитки. Един век по-късно ванилията била популярна в цяла Европа. В края на 19 век започнали да произвеждат синтетичен ванилин, който днес покрива 90% от световното потребление. Днес ванилия се произвежда основно в Мадагаскар и Реюнион (по-рано наречен Бурбон), Таити, Мексико и Индонезия.

Ботаника

Ванилията е вечнозелено многогодишно пълзящо растение от семейство Орхидеи. Тя се изкачва на зиг-заг до височина от 15 метра в сянката на дърветата. Ванилията се опрашва изкуствено, тъй като само един вид пчела и един вид колибри в Мексико са в състояние да опрашат по естествен път отворените само за няколко часа цветове. Едно растение развива на един сезон до около 1000 цвята, от които се оформят обаче само около 50 плода. Седем месеца след цъфтежа плодовете (ботанически капсули, не шушулки) са готови за събиране. По това време те не са напълно узрели. Жълтите плодове (наречени още шушулки или пръчици) се бланшират след събирането и се оставят седмици наред да ферментират и да съхнат. Тогава се оформят типичните цвят и аромат на ванилията. Различните видове, напр. бурбонската, мексиканската, таитянската и индонезийската ванилия, се различават по дължина, цвят и аромат. Вътре в шушулката, което се нарича вътрешност (мозък), има множество миниатюрни семенца, в които се съдържа тъмното, силно ароматно етерично масло.

Аромат и вкус

Ванилията е с плътен и натрапчиво сладникав аромат и леко парлив вкус. Ферментиралият плод съдържа около 2% ванилин, сравнително доста захар и мазнини, които значително допринасят за вкуса.