Индийско орехче

 Произход

Индийското орехче е познато много отдавна в Далечния Изток, в Китай например от преди повече от 4 000 години. Естественият произход на мускатовото дърво са островите Банда, които са част от Молукските острови (Островите на подправките) в Източна Индонезия. Оттам подправката била донесена в Европа от арабите. Транспортирането и търговията с индийско орехче били много скъпи, един килограм мускатов цвят струвал по онова време колкото една крава. Европейските мореплаватели от късното Средновековие положили големи усилия да получат монопол върху търговията с подправки. Това станало причина за всички последващи откривателски експедиции. През 1562 год. португалците превзели островите Банда и се постарали да запазят в тайна източника на подправката колкото е възможно по-дълго време. По онова време мускатовото орехче било предпочитана подправка, хората си носели индийски орехчета и рендета от сребро, дърво или кост, за да могат да подправят своите ястия и напитки по всяко време.
През 1600 год. холандците прогонили португалците и сложили ръка над монопола. Били взети строги мерки като унищожаване на индийски орехчета или дори смъртно наказание за нелегален износ. Но птиците пренесли семената на съседните острови, където израснали нови мускатови дървета. В края на 18 век на един френски мисионер му се удало за първи път да изнесе нелегално фиданка на мускатово дърво, с което бил разбит монополът на холанците. Днес Индонезия и Гренада са основните страни производителки. Мускатовото масло е важна съставка при производството на парфюми.

Ботаника

Вечнозеленото мускатово дърво принадлежи към семейство Мускатови, височината му достига до 10-20 м и има светложълти, нежно ухаещи цветове, напомнящи аромата на момина сълза. Дървото дава богата реколта едва 15 -20 години след засаждането. След това в продължение на 30 - 40 години едно дърво дава годишно 1500 до 2000 плода. Мускатовите дървета могат да живеят до 100 години. Индийското орехче не е орех, а семето (костилката) на плод, подобен на праскова. Мацисът често се нарича мускатов цвят. Всъщност и той не е никакъв цвят, а обвивката на костилката на индийското орехче, която се намира между семето (костилката) и плодното месо. Като подправка се използват и двете части в сухо състояние. След събирането на реколтата узрелите плодове се отделят от плодното месо и от мрежестата обвивка на костилката, от която се добива мускатовият цвят. В узряло състояние той е ярко червен и едва след изсушаването му добави характерния си оранжев цвят. Семената също се сушат в продължение на седмици, докато започнат да дрънкат в дървената си обвивка. Тя се разбива, за да се извадят индийските орехчета. Те трябва да са колкото е възможно по-едри, овални, но не много продълговати, а при напречен разрез с типична мраморна окраска.

Аромат и вкус

Индийското орехче и мацисът са изключително ароматни, много пикантни, с дървесен, сладникав, горчив и леко лютив вкус. Мацисът е с по-фин и мек вкус и аромат от индийското орехче. И двете части на растението съдържат около 10% етерично масло с основна съставна част миристицин, който има халюциногенни свойства при предозиране (най-малко едно цяло индийско орехче).