Куркума

 Произход

Търговията с куркума датира още от древността, поради което родината ѝ не е известна с точност. По всяка вероятност произхожда от Южна и Югоизточна Азия. Куркума се споменава като багрило в асирийските билкови рецепти от преди 600 год. пр. н.е., а в Индия и Индонезия се използва традиционно като подправка, лечебно средство и багрило от повече от 4000 години. И днес с куркума се боядисват тъкани като памук и коприна, както и индустриално произведени храни като горчица, сосове, сирена, масла и ликьори. На много езици името означава "жълт корен". Марко Поло се запознал с куркумата през 13 век по време на своето пътуване към Южен Китай и сравнил подправката с шафран, откъдето идва вероятно името "индийски шафран". Понеже куркумата е евтина, и преди и сега я използват за фалшифициране и подмяна на шафран. Основните производители днес са Индия, Индонезия и Китай.

Ботаника

Куркумата принадлежи към семейство Джинджифилови и е родствена на джинджифил, галангал и кардамон. Многогодишното растение достига височина от 1 м, но като подправка се събира основното коренище под земята. От него се развиват дълги корени, по които се образуват възлести удебеления. Това коренище (ризома) отвътре е с наситен портокалово-оранжев цвят и се използва като подправка нацяло или в смляно състояние, след като е било сварено във вода и изсушено на слънце. Рядко може да се намери прясна куркума извън страните, в които се отглежда.

Аромат и вкус

Прясното коренище има силен аромат, подобен на джинджифил и има пикантен, леко парлив и смолист вкус. Като е изсушена, куркумата добива пикантен аромат с нотка на портокал и джинджифил и има парлив и горчив, мускусен вкус. Куркумата съдържа максимум 5% етерично масло, нейното багрило е куркумин.