Резене

 Произход

Най-старите сведения за употребата на резене са от Месопотамия от преди повече от 5 000 години. Древните египтяни познавали растението, но не го отглеждали. Гърците култивирали резене и го наричали „marathon“ или „marathron“. Считали го за знак за успех и го носели като венец при представянето на мистерия (жанр на религиозния театър от епохата на късното Средновековие). Римляните почитали резенето и като подправка, и като лечебно средство. Според Плиний, резенето засилва зрението. На Север от Алпите отглеждали резене предимно в манастирските градини още по времето на Римската империя, но много повече през епохата на Средновековието. В Индия резене се дъвче след хранене за освежаване на дъха и за стимулиране на храносмилането. Днес резене се отглежда в средиземноморските страни, в България, Китай, Япония, Индия, Австралия и Америка.

Ботаника

Резенето принадлежи към семейство Сенникоцветни, родствен е на копър, анасон и ким. Той е издръжливо едно- или двугодишно растение, което достига височина от 2 м. Истинското или градинско резене има три разновидности: като зеленчук или резене-корен, като самораслек или горчиво резене и като подправка - сладко резене. Резенето има нишковидни, ярко зелени листа, цъфти от юли ди септември с жълти цветчета, които образуват сенници. Узрелите плодове на култивираното резене остават зелени и след изсушаване, използват се като подправка.

Аромат и вкус

Култивираното резене има сладникав, силно ароматичен вкус, подобен на анасона. Като интензивност резенето се подрежда между копъра (с по-силен аромат) и анасона (с по-мек аромат). Съдържанието на етерично масло, основно анетол, може да варира силно между половин и шест процента. По-едрите плодове от средата на сенника са по-ароматни от по-дребните.