Синап

 Произход

Синапът се отглежда от хилядолетия. В различните азиатски страни са го използвали като подправка още преди 4 000 години, а в Гърция още от 4 век пр.н.е. Смята се, че всички видове синап са с произход от Източното Средиземноморие или Близкия Изток. Още римляните ползвали белия синап предимно за горчица, от кафявия синап (сарепска горчица) се прави по-лютата дижонска горчица, а черният синап все повече губи значението си поради по-трудното му събиране и поради факта, че синапеното масло, което всъщност определя вкуса и лютивината му, се изпарява по-бързо. Синапът и хрянът са били единствените лютиви подправки преди разпространението на черния пипер и чилито, поради което са били на особена почит. Наименованието сарепска горчица за кафявия синап идва от град Сареп на Волга. Тук в края на 18 век започнали да отглеждат кафяв синап в големи количества. Сарепската горчица се отглежда в Азия и Европа, а белият синап - в Европа и Канада.

Ботаника

Всички видове синап принадлежат към семейство Кръстоцветни, родствени са на зеле, хрян, кресон и рукола. Синапът е едногодишно растение, от чиито цветове се развиват изпъкнали шушулки. Кафявият синап има 16-24 броя светложълти семена в една шушулка, черният - 4-6, а белият - 2-12 броя. Механичното събиране на реколтата е възможно при кафявия синап, поради което той започва да измества черния. Семената се използват като подправка - цели или смлени.

Аромат и вкус

Семената нямат аромат, но при бавно сдъвкване отделят аромат и са силно парливи, тъй като лютивината им се разгръща в течност. Кафявият синап има леко горчив вкус и е най-лютивият, докато белият е с малко по-мек вкус. Когато семената се препекат, вкусът им става леко орехов и ароматичен, но загубват парливия си вкус. Синапът съдържа една трета синапено масло, което в Индия се използва за готвене и като подправка.